И <Анна> рече: О, господарю мой, <заклевам се> в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу.
И Анна рече: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу.
И каза: „Прощавай, господарю мой! Жива да бъде душата ти, господарю мой! Аз съм същата онази жена, която беше застанала тук при тебе и се молеше на Господа.
А Анна каза: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която беше застанала тук, близо до теб, и се молеше на Господа.